За мен
Роден съм в гр. Михайловград през 1989 год. През 1999 год. с родителите ми заминаваме да живеем в Ню Йорк, САЩ. Там израствам и завършвам Townsend Harris High School през 2007 година. След това взех решението да се върна обратно в България. Следвах медицина в Медицински Университет – София от 2007 до 2013 година. Специализацията ми по психиатрия беше с база Военномедицинска Академия – София.
След дипломирането, през 2014 год. започнах работа в Държавна Психиатрична Болница за Лечение на Наркомании и Алкохолизъм – Суходол, където придобих ключов опит при работата с пациенти със зависимости, с абстинентни състояния и психози вследствие употребата на психоактивни вещества. През есента на 2015 год. избрах да работя в Държавна Психиатрична Болница „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър. Там работих над 8 години в отделения с висока степен на сигурност с остро психотични, високорискови и агресивни пациенти.
От 2022 година се насочвам към амбулаторната и социалната психиатрия, като към момента работя само в амбулаторни условия – консултации в кабинет.
Ценности и Мисия
През годините успях да опитам различни подходи и начини на живот, което ми помогна да изкристализирам своите ценности, желания и потребности. Успях да опозная себе си и да бъда по-автентичен.
От първо лице видях и оцених главозамайващото темпо на космополитен град като Ню Йорк, както и спокойното безвремие в планината на село. През годините наблюдавах какво значително въздействие може да има хроничния стрес върху психиката и физиката на хората и какви са дългосрочните ефекти от него – най-често тревожни, депресивни или страхови състояния, нарушена социализация и дефицити в комуникационните умения, нарушения в сексуалното общуване, натрапливи мисли и действия, панически атаки, потиснато самочувствие, ниска самооценка, перманентно чувство за несигурност, неувереност, усещане за непълноценност и неадекватност в ежедневието, както и екзистенциалната вътрешна празнота.
Мисията ми е да помогна на хората, които имат такъв вид проблеми, за да могат да живеят пълноценно, адекватно и щастливо. Без губене на излишно време в стрес, притеснения, несигурност и премисляне.
Ролята на амбулаторния психиатър
При мен много често идват хора в житейски кризи като са напрегнати, тревожни или тъжни. Ролята ми като психиатър е в рамките на защитената терапевтична среда да разбера и анализирам казуса им – симптомите, синдромите, провокиращите, подържащите и протективните фактори. Да можем заедно да изготвим адекватен терапевтичен план за действие. Това става чрез био-психо-социалния подход, където се разглеждат различните компоненти, дадености, заложби и дефицити на пациента.
Вярвам, че всеки човек е индивидуален и съответно подходът към него също трябва да е такъв. Почти всеки ден обяснявам на хора дошли за ‘бърза консултация’ и ‘да ми изпишете нещо за да се оправя’ , че психичната дейност е сложен процес и че психиката и тялото са свързани в едно – това, което ние мислим и чувстваме оказва ефект на телесно ниво, както и това, което ние усещаме оказва ефект върху психическото ни състояние и функциониране. Двете са една неразделна част и това го виждаме съвсем нагледно, когато разглеждаме психосоматичните и конверзионните разстройства.
Затова е много важно, освен на чисто биологично ниво (лечение с медикаменти), да има и психологична работа и промяна.
Как работя аз
При извъшване на първоначална консултация обсъждаме с пациента състоянието му и оплакванията, които са го накарали да потърси специалист, както и хронологичното им протичане или промяна. Опитвам се да събера данни за детството, отношенията със значими хора, обучението, приятели и партньори. Давам мнение за работна диагноза, евентуално диференциална диагноза и изготвяме план за лечение, като приоритизираме оплакванията според степента на тежест и усещането за дистрес.
В първата седмица поддържаме обратна връзка чрез телефон или съобщения за да се оцени поносимостта към лечението. При евентуално наличие на нежелани лекарствени реакции и странични действия се прави корекция на терапията. На третата седмица се прави контролен преглед за оценка на симптоматиката и оптимизиране на терапията.
От там нататък, в зависимост от състоянието прегледите са на по-дълги интервали. Когато се налага насочвам пациентите ми за консултация с клиничен психолог, психотерапевт или сексолог. При необходимост може да се обсъди стационарно лечение в болница.
